Вчера, почти както всякога си и в изключително изключение от обикновено реших да кацна на нечий прозорец и с любопитство да наблюдавам, какво се случва в някоя от кутийките наредени на етажи, които земляни обичат да наричат „домове“. Не щеш ли, без всякакво присъствие на присъща селекция, се озовах на прозореца на едни сесийници. Сесийниците са студенти, които еволюират в сесийници като дойде сесията. Познават се по това, че са седнали да учат.

Continue Reading

Запитвали ли сте се някога дали животът ви може да се промени до такава степен, че след определен период от време, да си задавате въпроса: „Аз чий живот живея?!”

Continue Reading

Понякога се чувствам като мишле…но не като онова, което ми викат понякога галено, а като онези, които аз често наричам мишки. Като в кошмар, тичам срещу течението, по което се носят хиляди такива мишлета… Ако са едно две, са жалки, но ако е цяла институция…тогава ти ставаш мишле. Лошото, е че има и плъхове…Отиваш гордо и забързано към гишето в банката, към касата в магазина, в градски транспорт и получаваш „цвъркащото“ обяснение на тия мишлета или ти говорят само с острия си мишешки поглед. И ти…си стоиш мирно,мигайки и моменти от великия бъргарски филм „Ярост“ минават през главата ми – любимата ми сцена е с танка на края…Та иска ми често и аз да направя същото.

Съществена част: Преди месец и половина си подадох документи за нова картова сметка в прекрасната банка ДСК. Неизглеждащо заспалата чиновничка имаче, сигурно с доста прилична заплата ми каза след 3 работни дни да си я взема. Ха, колко прекрасно…Наивно доволно си излизам от банката и се зарадвах, че поне това съм направила днес. Денят ми, по-скоро обедната ми почивка беше изпълнена с куп интересни събития, сякаш съм на 3D кино – Mtel беше единия сценарист. На главния герой му спира мрежата за обслужване на клиенти, но тази, отчитаща неплатените сметки работи прекрасно. Моето наказание, че не съм си платила на време сметката, е да остана без телефон, а тяхното, че не предупреждават, и че няма да работят 3 часа поне и да стоиш без телефон и без Интернет…ами защо им е наказание..Те са големи мишки! Компенсация и извинение е много унижително за обучения им персонал, а иначе не пропуснаха 2 пъти да ми кажат за нови промоции…Та, да се върна на DSK…след 10 дена отивам в обедната ми почивка да си взема картата. След 30 минути, чакане да дойде моя ред, почаках още 15 права докато весели чиновнички в зелено се ровят им папките си като м.., знаете като какво. И разбира се, защо да е там картата ми – тя не ми трябва, нямам 10000 в ръката си и да се притеснявам колко бързам да ги внеса, или няколко чичковци да гледат страшно, застанали от двете ми страни…а и не познавам никой от служителите, по скоро управителите на банката..И така много причини, да загубя още една обедна почивка и да си тръгна. Преди това решавам да си спестя следващи срещи в офиса на някой от мобилните оператори и да си създам виртуална карта и да си плащам сметките чрез Интернет. Попълвам формуляра, дават ми име и парола и да ме няма. Пак си тръгвам с мисълта – поне ще си плащам сметките он-лайн. Да, ама няма да е скоро. Паролата е невалидна – ха защо ли. Симпатичната чиновничка с зелено шалче, ми е дала грешен формуляр, и не само след края на рабонтия ден не си е направила труда да свери документите ми…Звъня на националния номер за банката – обяснявам най-спокойно какъв е проблема…Хаха, още ми е смешно – все едно е от ония розовите линии. Умната операторка ме кара да и кажа паролата си буква по буква, а тя да ми казва коя е най-близката буква по писане и да  пробвам с нея…и така за 8 цифрена парола. Е и при всички комбинации не стана. Можеше да ме разпита кога съм подала заявлението си и подавала ли съм преди, но това си е игра на букви. След 3 разговора по 6-7 минути, нямаше вярна парола. Казаха, че ще ми се обадят като ми намерят картата и това е…Общо взето от всичко – нищо! Минаха около 3 седмици и ми звънят, че била в банката – ха те в банката ми казаха същото и първия път. След като им го казах, ми отвърнаха ами да се надяваме да са я намерили…Кьде има танкове под наем!!! И така отивам, дойде и моя ред и си гледам зелените шалчета на вратовете на крайно неопределимите същества, носещи кухите си глави на тях! „Вие платили ли сте таксата за издаване на нова карта“, „А на кое гише?“ „Преди колко време“. „Хм, сега ще видя дали е тук“. „О, колешката в бързината ви е дала грешна бланка..Хи,хи“. Какво съвършенство – това тренира избухливия ми характер до такава степен, че ми се иска без звук да я застрелям! Има още много, за моя опит с банки, университети ….

Само на кратко ще завърша – не се отказвам, няма да ходя в чужбина, няма да плюя българите от там. Ще си стоя тук, докато един ден….стана истинска българка-мишка….Без права, с мърлево работене, без да се чувстам виновна, че съм сгрешила, че да не ме отхапе голямата Мишка, в края на месеца…

Гадже? Звучи ми като втора майка,бреме като в казарма, с една дума: „Отиде ми животът“…

Continue Reading

Знаете ли, сигурно сте срещали всякакви стилове. И всякакви хора…Света е толкова шарен, че и най-добрия цифров дисплей не може да побере всичките тези цветове. Какво трябва да разберем – да си различен е прекрасно. Да си шантав, нестандартен, „стърчащ“, „бодящ“  – вид порода, марка, модел. Най-интересни семейства бозайници и растения са тези с най-богат набор от видове. И колкото по-различни са те толкова повече радват любители и учени. Ще ви помогна да не се замисляте много над това – става въпрос за дизайнерски умения. Да измислиш нов стандарт, стил, емблема, фирмено лого, икона, дреха, форма на кафе машина…Идеята ми е когато се наложи да създавате нещо такова, да поразгледате няколко готови и предлагащи се продукта да попиете по „милиметър“ от всеки от тях и да включите фантазията си. Мисля ,че там е успеха когато създадеш нещо, което го няма или да превъзхода настоящите. Когато ще се предлага на обществеността, без значение за какъв кръг от хора, твоя продукт трябва да „крещи“, да е актуален, да напомня за ново начало на следваща серия от модни тенденции. Важно: тенденциите се повтарят през определен период, следете внимателно акцентите на дизайна от 3 до 10 и повече години назад, проследете какво е минало и отшумяло, харесайте момент от тях и го изработете в новия свят. Предимство: по-добрите технологии могат да помогнат преобразят до такава степен старите детайли, че това никога да не личи от коя година е. НЕ копирайте! Ако сте харесали дизайна на чаша в началото на 19 век и имате идея за нова чаша, хванете, например стила на стъклените гравюри или височината на столчето. Ако формата е с преплитащи се една в друга ивици с цветя, направете ги преплитащи се цветя с по ситна  или по едра извивка. Изберете си някои, на който да подражавате – научете всичко за работата му, сравнявайте се с него. Но спазвайте стила – той винаги трябва да е индивидуален. Проблем: как да откриеш себе си в това, което правиш. Аз вече 7-8 години се мъча да си създам стил – е не мога. Харесвам толкова много неща – е да, ще ми хареса ако всичките се обединят, но в случая риска от опасен хаос е голям. Може и накрая това да се получи – всичко е хаос, знаете. Днес слушам рок, утре индийско, поп, реге. Нося се с токчета с пола на единия ден, следващия – ниски обувки с дънки. До преди няколко дена исках да съм журналист, после редактор, после  графичен дизайнер, инженер, шеф на банка….това вече, е шега. Понякога ми се иска просто да си стоя вкъщи. Има много различни неща и хора покрай нас – всички са създадени с определена цел. Всеки си има място. Нека не отнемаме възможността на тези, напръв погред ненужни и глупави създания да си намерят мястото – хаосът да стане „подреден“. Няма случайни неща – случайността е много определено понятие. Аз го примам като случайност за малък период от време. То и този малък период време е много относително понятие – ако за едни е малко, то за други е голямо. Всичко зависи от мащаба, увеличението през, което гледаме с бинокъла си. Всичко е толкова относително, зависи от всяко следващо нещо или предхождащо…това е света. И ние най-различните индивиди в природата спазваме темата за различността спрямо другите живи същества, но защо между нас не можем – защо има расисти, отричане от обществеността, изолирване на различните… Комерсиализмът убива идеите, творчеството. Както векторните програми изместиха истинското изкуство - търсят се повече колажи и компютърни графики, отколкото рисувани картини. Ъндърграунда е от отсрещната страна на комерсиализма – а не трябва ли да са еднакви?  Трябва да си гледам сериала вече…

Think about it….

Портрет окачен на стената с черна рамка и без излишни цветове, просто изразителен контраст и изключителен поглед. Поглед на надеждата, окован в стъкло и замразен в тишина.

Continue Reading