Нощна пролет
Светлините на улиците обливат нощното тяло на града, кучешки лай, допълзял с последни усилия, от далечният мрак разцепва спокойствието, а луната гали, с най-нежната си ласка, нощното небе. Вселената усеща покоя на идилията и си почива в него. Само моето сърце не може да намери покой в приятния космос на вселената, защото твоето сърце е далеч.
Отпивам от алкохолното опиянение под формата наводка и черната нощ започва да ми изсветлява. Липсата ми причинява болка и ме кара пак да отпия от елексира на доброто настроение, но промяната е незначителна.
След като се уверих че алкохола няма да ми помогне за потушаването на майската революция в сърцето ми, реших, че е време за сън и сантиментално премисляне на политическите, физическите и емоционалните причини за бунта в сърцето ми.
Легнах си, веднага в съзнанието ми изникнаха сцени на близост и спомени за неусъщевтвени желания Натрапчивия звук на тишината пронизеа слуха ми и ме кара да продължавам да дълбая още по надълбоко в мислите си. Намерих слънчева усмивка която ме връща към разсъдъка. Прекалено дълго вниманието ми е пленено от сладката картина, но тази вечер това е единственото което ми помага да не си загубя ума по теб!
