Мишлета…
Понякога се чувствам като мишле…но не като онова, което ми викат понякога галено, а като онези, които аз често наричам мишки. Като в кошмар, тичам срещу течението, по което се носят хиляди такива мишлета… Ако са едно две, са жалки, но ако е цяла институция…тогава ти ставаш мишле. Лошото, е че има и плъхове…Отиваш гордо и забързано към гишето в банката, към касата в магазина, в градски транспорт и получаваш “цвъркащото” обяснение на тия мишлета или ти говорят само с острия си мишешки поглед. И ти…си стоиш мирно,мигайки и моменти от великия бъргарски филм “Ярост” минават през главата ми - любимата ми сцена е с танка на края…Та иска ми често и аз да направя същото.
Съществена част: Преди месец и половина си подадох документи за нова картова сметка в прекрасната банка ДСК. Неизглеждащо заспалата чиновничка имаче, сигурно с доста прилична заплата ми каза след 3 работни дни да си я взема. Ха, колко прекрасно…Наивно доволно си излизам от банката и се зарадвах, че поне това съм направила днес. Денят ми, по-скоро обедната ми почивка беше изпълнена с куп интересни събития, сякаш съм на 3D кино - Mtel беше единия сценарист. На главния герой му спира мрежата за обслужване на клиенти, но тази, отчитаща неплатените сметки работи прекрасно. Моето наказание, че не съм си платила на време сметката, е да остана без телефон, а тяхното, че не предупреждават, и че няма да работят 3 часа поне и да стоиш без телефон и без Интернет…ами защо им е наказание..Те са големи мишки! Компенсация и извинение е много унижително за обучения им персонал, а иначе не пропуснаха 2 пъти да ми кажат за нови промоции…Та, да се върна на DSK…след 10 дена отивам в обедната ми почивка да си взема картата. След 30 минути, чакане да дойде моя ред, почаках още 15 права докато весели чиновнички в зелено се ровят им папките си като м.., знаете като какво. И разбира се, защо да е там картата ми - тя не ми трябва, нямам 10000 в ръката си и да се притеснявам колко бързам да ги внеса, или няколко чичковци да гледат страшно, застанали от двете ми страни…а и не познавам никой от служителите, по скоро управителите на банката..И така много причини, да загубя още една обедна почивка и да си тръгна. Преди това решавам да си спестя следващи срещи в офиса на някой от мобилните оператори и да си създам виртуална карта и да си плащам сметките чрез Интернет. Попълвам формуляра, дават ми име и парола и да ме няма. Пак си тръгвам с мисълта - поне ще си плащам сметките он-лайн. Да, ама няма да е скоро. Паролата е невалидна - ха защо ли. Симпатичната чиновничка с зелено шалче, ми е дала грешен формуляр, и не само след края на рабонтия ден не си е направила труда да свери документите ми…Звъня на националния номер за банката - обяснявам най-спокойно какъв е проблема…Хаха, още ми е смешно - все едно е от ония розовите линии. Умната операторка ме кара да и кажа паролата си буква по буква, а тя да ми казва коя е най-близката буква по писане и да пробвам с нея…и така за 8 цифрена парола. Е и при всички комбинации не стана. Можеше да ме разпита кога съм подала заявлението си и подавала ли съм преди, но това си е игра на букви. След 3 разговора по 6-7 минути, нямаше вярна парола. Казаха, че ще ми се обадят като ми намерят картата и това е…Общо взето от всичко - нищо! Минаха около 3 седмици и ми звънят, че била в банката - ха те в банката ми казаха същото и първия път. След като им го казах, ми отвърнаха ами да се надяваме да са я намерили…Кьде има танкове под наем!!! И така отивам, дойде и моя ред и си гледам зелените шалчета на вратовете на крайно неопределимите същества, носещи кухите си глави на тях! “Вие платили ли сте таксата за издаване на нова карта”, “А на кое гише?” “Преди колко време”. “Хм, сега ще видя дали е тук”. “О, колешката в бързината ви е дала грешна бланка..Хи,хи”. Какво съвършенство - това тренира избухливия ми характер до такава степен, че ми се иска без звук да я застрелям! Има още много, за моя опит с банки, университети ….
Само на кратко ще завърша - не се отказвам, няма да ходя в чужбина, няма да плюя българите от там. Ще си стоя тук, докато един ден….стана истинска българка-мишка….Без права, с мърлево работене, без да се чувстам виновна, че съм сгрешила, че да не ме отхапе голямата Мишка, в края на месеца…